Имах малък разговор с приятелката, около час и нещо, в който си говорихме за нас, за това какво ни чака, какво искаме един от друг и въобще за нещата от живота. Всичко това беше породено както всеки скандал, от мен ;( , което не ме радва, но както и да е. Станаха някой неща който не ми харесаха и всичко се почна, но какво да се прави, живота е кофти, и след всичките тея дълги разговори, един за друг, за това какво мисли другия и т.н. Лично аз разбрах едно нещо което за мен е много ценно, а именно че след всичките тея разговори и скандали, поне имаше след това моменти на откровения, а именно това което мислим един за друг и т.н. Аз лично разбрах че много обичам това момиче и че искам да съм с нея до края на живота си. Не съм обичам така до сега, имайки на предвид че Тя е далече от мен… 430км… кофти число, но мисля че въпреки всичко рано или късно ще бъдем заедно и ще се обичаме, успокоява ме мисълта, че към края на месеца Тя ще ми идва на гости за няколко дена. Въпреки че искам тези едни да не свършват и Тя да остане при мен, Тя все пак има собствени мечти и планове, с който мисля да се съобразя и аз един път, Тя се е съобразявала с мен, и аз с нея.

Обичам я !